Hello.

Радикален ислямист

петък, 12 октомври 2012 г.

Омар Бакри Мухамад Снимка: "Ройтерс"
Босна и Херцеговина /НБ/ Религиозни лидери и анализатори омаловажиха неотдавнашните изявления на Омар Бакри Мухамад, радикален ислямист, действащ в Ливан, който твърди, че Западните Балкани са ислямски земи и са цел на бъдещи терористични нападения.

„Не знам кой е Омар Бакри, но виждам, че той е човек, който не може да се задържи на едно място и е загубил британската си виза и гражданство. Номерата му са обречени на провал и не заслужават коментар“, заяви за SETimes сръбският мюфтия Мухамед Юсуфспахич.

Бакри, който в продължение на 20 години ръководи от Северен Лондон радикалната ислямистка групировка „Ал Мухаджирун“, преди да се премести в Ливан през 2005 г., направи изявленията за българския вестник „24 часа“ .

„Щом едно време ислямът е влязъл на една земя, тя се смята за ислямска. Затова мюсюлманите са длъжни да я освободят някой ден“, каза Бакри в интервю за вестника, публикувано на 4 октомври. „Испания, например, е ислямска земя. Източна Европа - също. Румъния, Албания, Македония, Сърбия и Косово, Босна... Но заради решението си да изпрати войски в Афганистан и Ирак и заради военното си сътрудничество с Израел България също е легитимна цел.“

Смята се, че Бакри, на когото е забранено да посещава Обединеното кралство, поддържа силни връзки с „Ал Кайда“.

Проф. Драган Симеунович, експерт по тероризма в белградския Факултет по политология, каза, че въпреки склонността на някои ислямски лидери и екстремисти да отправят заплахи, техните апели обикновено не се осъществяват.

Симеунович заяви за SETimes, че въпреки че през последните 20 години ислямски лидери отправят заплахи към балкански държави, е възможно изявлението на Бакри да е знак за подновяване на ислямските екстремистки интереси към държавите на Балканите, които някога са били част от Османската империя.

Според него заплахата не е сигнал за непосредствена опасност, но може да означава стратегическа преориентация към тези и други европейски страни.

„Това също така може да провокира незабавни действия от страна на ислямски екстремисти, които живеят или произхождат от някои балкански държави“, каза той.

За някои граждани на БиХ тези изявления са доказателство за съществуването на радикален ислям.

„Честно казано, съм изплашен. Ако човек се огледа, джамиите в Босна стават все повече, а църквите намаляват, въпреки че там има католици, православни и други християни“, каза за SETimes Милан Мияйлович, шофьор от Босански Нови.

Александра Станкович, гимназиална учителка в Ниш, на 32 г., каза, че заплахите на Бакри може да са опасни, но тя се надява, че световната сигурност е на по-високо ниво след терористичните нападения от 11 септември 2001 г.

„Най-малкото има множество организации и стратегии срещу престъпността, войната и тероризма. Вярвам в тях и се надявам, че те ще ни защитят от това зло, тъй като живеем в 21-ви век и всички човешки същества имат право на мир и религия“ каза Александра за SETimes.

Вероятността за терористично нападение тревожи много румънци.
„Новината ме накара да настръхна. Това никога не е ми е минавало през ума, дори и в най-страшните ми фантазии. Още повече ме притеснява фактът, че румънските власти се втурнаха да предупреждават, че не изключват възможността за извършване на опит за терористичен акт на наша територия“, каза за SETimes Даниел Паску, компютърен инженер от Букурещ.

Според Чазим Чазими, косовски ислямски богослов и декан на Факултета по ислямски науки, изявленията на Бакри са опит за привличане на внимание.

„Изявленията за нападения на Балканите просто имат за цел да привлекат внимание, а защо не и да увеличат тиража на вестниците или да привлекат читатели. Ислямът никога не е представлявал опасност..., принципите на исляма не позволяват насилие“, каза Чазими за SETimes.

Гражданите споделят, че не очакват терористично нападение в Косово, тъй като ислямската традиция е показала, че междурелигиозното съвместно съществуване е по-силно от думите на някои хора или групи.

„Ние сме мюсюлмани, но тук има и християни, и хора от други религии. Вярвам, че нашата традиция на толерантност е оцеляла в продължение на много векове и е достатъчно силна, за да не се поддаде на радикализация или тероризъм“, каза за SETimesКущрим Хюсени, студент по право в Прищина.

"Coca-Cola Hellenic" напуска Гърция

Заводът на "The Coca-Cola Hellenic" в Истра, Московска област, Русия. Снимка: ИТАР-ТАСС
Гърция /НБ/ Компанията "Кока-Кола Хеленик Ботлинг" (Coca-Cola Hellenic Bottling, HBC), основен европейски клон и втори по големина в света нейн бутилиращ производител обяви, че премества своята администрация от Атина в Швейцария, съобщават ИТАР-ТАСС и балкански медии. 
"Новото седалище в Швейцария ще ни позволи повече стабилност. По-голямата стабилност ще ни накара да се радваме. Оперативният комитет ще се намира в Швейцария и в стратегическо отношение компанията ще се управлява от Швейцария", заяви изпълнителният директор на "Кока-Кола Хеленик" Димитрис Лоис, цитиран от "А1.он".
"Ние сме гръцка мултинационална компания със седалище в Швейцария", посочи още Лоис пред журналисти. 

"HBC, която сега държи 22 процента от пазара на капитали на Атинската фондова борса даде оферта за размяна на акциите с компанията "Кока-Кола АГ". Целта е да се улесни влизането й в индекса на Лондонската фондова "борса ФТСЕ-100", уточниха от компанията. 

Димитрис Лоис. Снимка: MTI
Лоис обяви, че „Кока-Кола Хеленик“ ще започне с котация на нейните акции на борсата в Лондон, паралелно с котацията в Атина. 

"На Атинската борса доминираат предимно местни компании, докато Лондонската борса е по-добра за нас, имайки в предвид нашите международни активности", отбеляза още той, отбелязва "Сител".

По думите му този ход няма да има "никакво влияние" върху фискалния план, като мотивът е търсене на "по-голяма гъвкавост, за да се съберат средства" за HBC, пред която стоят две големи плащания в рамките на следващите няколко години. 

"Нашата цел е да влезем във ФТСЕ-100", заяви генералният мениджър посочвайки, че групата, която вече се котира в Лондон, сега е 69-та по големина индустриална групировка на Британската фондова борса. 

От своя страна HBC увери в комюнике, че "ще продължи да произвежда и разпространява продуктите си в Гърция" и "след приключване на сделката ще продължи да управлява корпоративния сервизен център на групата, която поддържа дистрибуцията на продуктите на "Кока-Кола" в 28 страни. 

Камиони превозващи напитките. Снимка: io-consultants
"През 2010 и 2011 година - години на дълговата криза в Гърция, HBC не акумулира приход от  своите клонове в чужбина заради "липсата на яснота в данъчната политика" на Гърция", признаха от ръководството. От 2010 г. гръцката държава е под натиска на тройката кредитори - ЕС, ЕЦБ и МВФ и затова на няколко пъти предприе повишаване на данъчните ставки, за да се "закърпи" бюджетния дефицит.

"Кока Кола ХБЦ Гърция" бутилира и продава напитки на американския гигант в 28 страни в Европа и Африка, от Нигерия до Русия през Италия и Германия. В нея работят 41 000 души, .

 
Наблюдател на Балканите © 2012 | Designed by Bubble Shooter, in collaboration with Reseller Hosting , Forum Jual Beli and Business Solutions